Естетика на грозното
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Етиката и естетиката са дялове на философията. Етиката се занимава с морала, т.е. с положителното и злото, а пък естетиката – с красивото и грозното. И доколкото Истина, Добро и Красота са имена на Бог, то в последна сметка и етиката, и естетиката се занимават с Него, с Неговото наличие или неявяване. Защото злото не е нищо друго, с изключение на неявяване на положително, а грозното е просто неявяване на красиво. От своя стана цялостното неявяване на Бог се назовава " АД ".В този смисъл коледните чудовища пред " Св. Александър Невски " бяха АД. Но преди да се занимаем с тях, дано мисълта ни отскочи към неотдавна отминалия празник на св. Николай Мирликийски, прочут в медийното просторечие като " Никулден ".
Отдавна не бях попадал на толкоз изобретателно и знаменателно меме като това, което показа оня ден един учител в Класическата гимназия. Дядо Коледа или Санта Клаус (защото мемето беше англоезично) седи пред елхата – може би в някой мол, знае ли човек!,– и в скута му се е разположило малко момченце. Момченцето пита Санта Клаус:
– Единосъщен или подобосъщен?
– Какво?!?
– Ти не си същински Свети Николай.
Св. Николай Мирликийски е измежду централните фигури на Първия космополитен събор (325), призован от император Константин Велики. На този събор св. Николай удря звучна плесница на Арий – най-големия ересиарх на столетието, а и по-късно. На същия събор се приема и Символът на вярата, който с допълненията си от Втория космополитен събор (381) се изповядва и през днешния ден, 1 700 години по-късно, чете се на всяка литургия. Втори член на Символа гласи: „ Вярвам и в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички епохи: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, ЕДИНОСЪЩЕН с Отца, и посредством Когото всичко е станало “. Предполага се, че думата „ единосъщен “ е наложена след доста разногласия от св. Осий Кордобски, доближен на св. Константин и евентуално негов изповедник. Въпросът за единосъщието на Бог Син с Бог Отец занимава европейската богословска мисъл и е в центъра на христологичните разногласия през идващите епохи. Голяма част от сякаш покаялите се ариани упорстват „ единосъщен “ да се смени с „ подобосъщен “. Настояват по доста усукани съображения, които ще ви спестя. Всъщност въпросът на момченцето от мемето е тъкмо този: единосъщен или подобосъщен – въпрос, който е тресъл целия късноантичен свят. И е насочен напълно резонно, тъй като св. Николай, като богослов и свещеник на град Мира в Ликия, е бил във вихъра на разногласията. Момченцето чака този Дядо Мраз, в случай че в действителност е Санта Клаус, да е наясно какво го питат.
Колко природи и какъв брой същности има Триипостасната Троица? По този въпрос хората са се карали по борсите и даже се е стигало до пердах. А през днешния ден?
Какво ни остана през днешния ден от св. Николай? Остана ни карикатурния облик на Дядо Мраз от рекламите на Кока-Кола в жанр Уолт Дисни. В рождественската нощ към потребителите пътуват дълги колони от големи червени тирове: дзън-дзън-дзън…
Вестник „ Капитал “, който не е единствено гневна естрада на притежателя си и проводник на ляво демократична идеология, а и същински рупор на безбожието, доста изчерпателно изясни какво е св. Николай за актуалния горделив секуларен човек, за владетеля на цялата и дефинитивна истина! Казва по този начин:
„ Днес е Никулден - празничен ден за пътешествениците, моряците, риболовците, търговците и банкерите (ох, популярност Богу, че св. Николай не е настойник и на сутеньорите – б.м.)… Според националните вярвания за подялбата на света, на св. Николай се паднали моретата, реките, езерата. Той е стопанин на целия подводен свят - рибите и водните демони. Вярва се, че светецът може да провокира стихии и урагани в морето и по тази причина на Никулден всички гемии стопират да се движат, с цел да се умилостиви и почете светецът настойник. На този ден свършва и сезонът на есенния лов на риба, който се отбелязва с пиршество и почерпка от риболовците и търговците на риба “.
Забележете основните думи: стопанин на водните демони; пиршество и почерпка.
Текстът е илюстриран с картина от Владо Попов, която изобразява лодка. В лодката моряк бе барабанче. Пред него, обнажили островръхи цици, танцуват две рижи моми – съвсем сестри на Хела от свитата на хор Воланд в „ Майстора и Маргарита “. Всичко това става под одобрителния взор на сатаната или най-малко на някой зеленолик воден дявол, на послушание при св. Николай.
Някой прекомерно съобразително назова тези хора, както и тези с коледните чудовища пред „ Св. Александър невски “ „ побъркани сатанисти “. Много тъкмо. След като видяхме към този момент какво е красиво и какво е положително, можем да се върнем към онази формулировка, която споделя, че всяко изкуство е молитва, обръщение сред два свята с тъкмо избран адресант и тъкмо избран адресат. Ако изкуството не е молитва, не е изкуство, а обезчестяване на публиката и прахосване на времето ѝ. И откакто това „ изкуство “ пред катедралата – изкуство, което е трансформирало грозното в свое основно естетическо търсене, – не е отправено към бога, сещайте се сами към кого е отправено. Побъркани сатанисти…
Това ме подсеща за другата нелепост, която поради чудовищата като че ли не получи вниманието, което заслужава. Става дума за превръщането на площада към катедралата в пешеходна зона. Нека му отделим няколко реда внимание, пък след това ще се върнем най-накрая на чудовищата, с които започнахме.
Как може на ментално здрав човек – не на специалист, не на експерт, а просто на ментално здрав – да му мине през мозъка, че може да е пешеходна зона това, където няма нито магазини, нито заведения, нито даже здания. Вероятно желаят да „ спасят “ София от всички коли, та да може Емили на мира да се придвижва с тротинетката. Това кръстовище беше значимо. Ползваха го всички, които желаеха да избегнат светофара на Университета. И заобикаляйки го, много облекчаваха придвижването. Сещам се за детелината към гара „ Север “ и Илиянци. Няма ли и нея да създадат пешеходна зона? А околовръстното? Него по кое време?
Толкоз по въпроса за пешеходната зона. Да се върнем на чудовищата и естетиката на грозното. Но като виждам – какво да се връщаме! То всичко е ясно. Побърканите сатанисти към този момент си имат и кмет. Тези пориви у Столична община към „ ексцентрична “ и „ съвременна “ просвета не са от през вчерашния ден, не са и от през днешния ден ¬– още предходният екип съумя да сътвори чудеса от съоръжения, хепънинги и пърформанси. Ужасявал съм се, като съм гледал плановете на дирекция „ Култура “. За идните не дръзвам да мисля. Но всичко ще премине, не бойте се! Всичко ще премине и децата ще им кажат: вие не сте същински! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
FaceBookTwitterPinterest
